За Григор Димитров и уроците на живота

23 Ное., 2017
353 преглеждания

 

За Григор Димитров и уроците на живота

За Григор Димитров и уроците на живота

За Григор Димитров и уроците на живота

От дни вече ходя с широка усмивка на лицето и в душата. Като много други българи. Причината е ясна, казва се Григор Димитров. Та реших и аз да седна да напиша нещо за него и ефекта, който оказва в момента.

Този текст е най-вече послание към младите хора, независимо дали са спортисти или не. Но не само – онова, което прави Григор, може и трябва да послужи за вдъхновение на всеки българин, независимо от възрастта и призванието.Ако смятате, че Димитров е “преекспониран”, по-добре не четете. Но пък и не мислете, че съм поредният, който ще отговаря на онзи човек със Златния скункс.

Не. Хора, спрете се. Той се “качи” на Григор Димитров и си осигури слава. Ние му я направихме още по-голяма.

Такива лица заслужават само безразличие. Целта беше постигане на провокация и тя е факт. Жалко.Да се концентрираме върху хубавите, положителните неща, които ни достави Григор.

В пътя му към неоспоримия огромен успех – №3 в света за годината и шампион на финалите на ATP в Лондон, има много поуки и уроци. Няма да е лошо всеки сам да опита да ги прекара през главата си.Григор Димитров беше момче с голям талант, а и потенциал за тенис. Тук едва ли някой ще спори.

От малък обаче трябваше да се справя с тежкия товар от прословутото прозвище “бейби Федерер”. Той си знае какво му е било. Аналогично е като да си “бейби Меси”, “бейби Роналдо”, “бейби Юсейн Болт”, “бейби Мохамед Али”, “бейби Майкъл Джордан”, “бейби Майкъл Фелпс”…Може би това е един от “демоните”, за които хасковлията говореше тези дни. Той дойде отвън, не от него самия, но си беше проблем.

Григор Димитров от малък беше натоварен с огромни очаквания. Тук бих спорил с онези, които сега казват, че това е българска черта. Не, цял свят чакаше много от Гришо, чертаеше му хоризонта – дотогова и тогава трябва да спечели това и онова. Иначе… Дори величия в тениса – анализатори и коментатори, го критикуваха и обричаха.

Дано четете онова, коeто Григор говореше тези дни. И днес в CNN. Неща, които говори от известно време. За това колко много тренира, как работи неуморно, постоянно опитва да подобрява слабостите си.

Ден след ден, тренировка след тренировка. Още по-важните неща, които наистина са валидни за всеки един от нас и за всичко, което правим в живота – как забравя отминалата точка и насочва концентрацията си към следващата. Каквото било – било, добро или лошо. Трябва да се гледа напред.

Делата са налице. Григор беше известен само като ефектен и атрактивен тенисист, който за да печели големи мачове и турнири, трябва да му върви играта. Трудно обръщаше двубои, мъчно печелеше битки на нерви, в които тенисът не е на най-високо равнище, а се решават в полза на този, който направи по-малко грешки. Напоследък започнахме да виждаме един променен Григор, който явно е проумял, че достатъчно е губил красиво.

Най-вече в Лондон той устоя с психика и концентрация в такива битки и успя да ги измъкне. Показа колко много е израснал в това отношение.Ето ви един добър урок. Още един победен демон.

Всички ги имаме. Но имаме ли смелост да си ги признаем, да се изправим срещу тях и направим така, че да ги преодолеем.Нека се върнем на 2015 г. и голяма част от 2016-а, когато нещата за Григор не се случваха така, както сега.

Отписахме го. Някои казваха, че вече е стигнал тавана си. Че едва ли пак ще влезе в топ 10 или ако все пак го направи, то ще е за кратко.“Искам това да бъде пример не само в спорта, но и за усърдна работа”, каза Димитров пред CNN.

Нещо, което си струва човек да си го набие в главата. Във Viasport.bg постоянно говорим за усърдната работа, дисциплината, постоянната нужда от усъвършенстване в пътя на един спортист… Правят го мениджъри, треньори, футболисти…Сега от високата си трибуна и високия си успех ви го казва и третият в мъжкия тенис за 2017 г. и шампион на финалите на ATP.

И не само каза, а и показа.Въобще целият път на Григор си заслужава вниманието и поуките. Сега някои се вглеждат в сумата, която е спечелил в Лондон, а дават ли се сметка, че е тръгнал от Хасково като съвсем обикновено момче. Без връзки (!

) и богати родители.В един спорт, в който България нямаше никакви следи в елита му (при мъжете) до неговата поява. Григор плаща цената, която плащат и други в неговото положение и ранг в тениса – от континент в континент, град в град, хотел в хотел, турнир в турнир, корт в корт, тренировка в тренировка… С няколко седмици почивка за цялата година и почти без личен живот. Той не е като огромното мнозинство от нас, които ще излязат с приятели вечер.

Разбира се, не е перфектен – никой не е. Той е човек като всеки друг, не го обожествявайте, не е необходимо.Тук все пак ще се спра на коментарите на разни хора, които могат да се прочетат в последните дни. Не го харесвали, понеже не живеел в България, не си плащал данъците тук, говорел български с акцент… Не се връзвайте на тези глупости.

Михаел Шумахер заживя в Швейцария още на върха на славата си, но едва ли някой в Германия му се сърди заради това. В Монте Карло, където е регистриран Григор Димитров и има дом, пребивават един куп тенисисти, пилоти от Формула 1, въобще звезди на спорта и шоубизнеса. Има си обективни причини за това.Четем и слушаме и друго.

Григор спечелил турнир, в който не са били Анди Мъри, Новак Джокович, Стан Вавринка, Милош Раонич, Кей Нишикори… А Рафа Надал се отказал след първия мач. Димитров печелел без да блести, а в третия сет на финала играл дефанзивно, особено в самия край. Изневерил на стила си.Не съм тясно специализиран в тениса, затова ще оставя този разговор на журналистите, които са.

И на специалистите. Знам само, че доводи “срещу” винаги ще се намерят. Знам също, че историята помни доста “по-грозни” триумфи на по-големи имена от Григор. И за да приключим с това, знам и две крилати исторически фрази: “Победителите не ги съдят”.

“Историята се пише от победителите”.Не забравяйте, че историята на Григор Димитров тепърва ще се пише. Той си я пише сам. Както и всеки друг.

А написаното дотук за Григор потвърждава пък онази стара философия, че е важна не крайната цел, а пътят. С всички уроци и поуки, които пътят ни дава, вървейки към целта.Григор Димитров (не искам да казвам Гришо), ти никога няма да прочетеш това, но нямаш представа колко много съм ти благодарен…Автор: Валентин Маринов, Viasport.bg.

Menu Title