Адриан Андреев: Догодина искам титла от Големия шлем

2 Ное., 2018
154 преглеждания

 

Адриан Андреев: Догодина искам титла от Големия шлем

Адриан Андреев: Догодина искам титла от Големия шлем

Адриан Андреев: Догодина искам титла от Големия шлем

Адриан Андреев е второто най-споменавано българско име, когато се говори за български тенис в последните години. Само на 17, той е устремен към пробив в света на ATP, където са най-добрите в този спорт. Адриан спечели турнира „Еди Хер“ през 2017 г., както и надпреварата от категория „А“ за юноши в Милано през май 2018-а.

Остана втори на младежката Олимпиада в Буенос Айрес, след това взе бронз на Финалния „Мастърс“ за юноши в Китай. В ранглистата на тенисистите до 18 години е №4, като вероятно ще се качи до номер 2 още до края на годината.От 12-годишен е в националния отбор на България, като е първото голямо доказателство за работата, която върши федерацията в този спорт у нас. Няколко големи таланти напират в различни възрасти и са вече по върховете на европейски класации.

Адриан гледа към върховия слой – към мъжката игра и турнирите от ATP.През февруари той игра в София на такъв и имаше първия си мач срещу опонент от ATP ранкинг – Денис Истомин, като загуби с 3:6, 4:6. Мотивиран, сериозен и уверен в силите, Адриан вече има и договор с академията за талантливи играчи IMG, която трябва да помогне в най-важния етап от кариерата му – стартовия. Андреев говори пред Dir.

bg за миналите турнири, какво предстои и къде стигат мечтите му.- Как сте в момента здравословно? В Китай играхте с травма в кръста и гърба, знаем, че и в момента се лекувате в България…- Травмата е от по-рано, направихме две седмици процедури с физиотерапевта в Аржентина и Китай.

Чувствам се доста по-добре. Възстановявам се. В Китай ме заболя във втория сет на първия мач. Реално играх така цялата седмица.

Преди мач и след мач при физиотерапевта… Освен това излязоха и мазоли… Като цяло не бях добре здравословно в Китай. Но сега състоянието ми е по-добро.

– Какво предстои до края на годината? Знаем, че сезонът ви не е свършил.- Сега трябваше да съм в Северна Америка и да играя на фючърс турнири. Но се прецени, че е по-разумно да остана и да се възстановя напълно от травмата.

Предстои турнир в Мексико, който е на ITF от „А“ категория, след това „Еди Хер“ и „Ориндж Боул“, което е завършекът на сезона.- Как оценявате годината? Покри ли се като постижения с планирането и целите?- Винаги съм знаел какви са ми целите в спорта.

През тези месеци постигнах по-голямо спокойствие, дадох си сметка къде съм. Както и друго: научих, че всичко се случва – и на корта, и в живота. Трябва да си по-уравновесен и да приемаш всичко спокойно. – Осъзнавате ли вече каква е цената на това да успееш в тениса?

Какво дава и колко взима този спорт? Наскоро Рафаел Надал каза, че лишенията и начинът на живот са такива, че не усещаш кога си станал на 30 години…- Отдал съм се на тениса вече от пет години, работя здраво всеки ден. Избрал съм този път.

Разбирам въпроса и съм на мнение, че тенисът дава толкова, колкото и взима. Дава ценни неща, но отнема много. Към момента не го усещам още толкова силно, защото аз се наслаждавам на това, което правя. – Мечтите ви докъде се простират?

– Всеки един състезател, който иска да постигне нещо в тениса, гледа към върха. Искам да съм номер едно в тениса. Искам да съм по-добър от останалите. Затова работя от самото начало.

– Трудна ли е крачката от юношеската до мъжката игра при тази огромна конкуренция в тениса?- Има доста играчи по света в момента. Много от тях са качествени. Всеки по различни причини не успява и всеки по различни начини успява да стигне до елита и да се задържи там.

Трябва да намериш своя начин да успееш. Да направиш крачката от фючърсите към чалънджъри, а после и към ATP… За едни е дълга тази крачка, някои и никога не успяват. Аз вярвам в себе си, че мога да я направя.

Всеки един от юношите, който е в топ 10 или топ 20, има шансовете за това. Въпросът е да ги реализира. – Какво да очакваме през 2019-а?- Планираме програмата си през януари за това какви турнири ще се играят.

Ще се наблегне на мъжките турнири, на фючърсите. На юношеските турнири в Големия шлем – също. Трябва да се заложи на тези надпревари. Работим, планираме и изграждаме игра, която да помогне да постигнем целта.

Имам и добър екип от треньори, условия… Вярвам, че мога да печеля на такова ниво.- Имате ли тенисист, по който моделирате играта си? Или конкретен стил?

– Трябва да си развиваш играта във всички сфери и при конкретния противник да влезеш в такава, която да не му е удобна на него. Днес си „тип Джокович“ – стабилен. Друг път влизаш повече в „сервис-мрежа“. Не опитвам да играя като конкретен тенисист, а да направя така, че на съперника да му е неудобно на корта срещу мен.

Този подход съм избрал.- Какво беше усещането да играете в София на турнир от ATP 250 през февруари?- Емоцията беше много положителна. Хората бяха позитивни, отрази ми се добре този мач с Истомин.

Осъзнах къде съм, както и, че малките неща, ударите, тактически детайли, те ще доведат и до победите. Включително и на ранг 250. – Готов ли сте психически за момента, в който ще се изправите на корта не само срещу хора като Истомин, но и още по-силни играчи?- Ако станеш достатъчно добър играч, за да стигнеш до мачовете срещу тези топ състезатели, значи си готов.

Няма как да пропуснеш нива в тениса, вървиш по стъпалата нагоре. За да стигнеш до среща с Роджър и останалите на върха, трябва да играеш и да биеш по-слаби от тях. И тези нива, през които минаваш, ще те подготвят за най-високото равнище двубои и съперници. Искрено вярвам в това.

– Как е животът на път в тениса, създадохте ли контакти, имате ли приятелства при постоянните пътувания?- Като семейство сме в тура. Помагаме си, забавляваме се, играем билярд… Постоянно сме заедно.

На турнирите се чувствам най-добре, виждам се с тези хора, тренираме, играем, всичко правим заедно. Осъзнавам, че вероятно моите забавления са различни от тези на хората на моята възраст, които са ежедневно в училище и имат друг начин на живот.- Това са си пътувания по работа, така ли? И все пак – има ли време да разгледате местата, които посещавате за турнири?

– Много рядко. Всъщност, за първи път се случи на US Open, когато отидохме на кино в Ню Йорк с партньора ми на двойки. Това беше забавно, но бяхме навреме в хотела. Така или иначе беше привечер и не сме видяли повече от града.

– Интересни ли са ви автобиографии на големи тенисисти?- Чел съм откъси, но не съм на мнение, че ще науча най-същественото от тях. Може би – за грешките, които са допускали. Аз мисля, че всеки един човек има свой път, минава пред своите разочарования и радости, собствено развитие.

Всичко е различно, не можеш да живееш живота на друг или да минеш пътя му. Минаваш по твоя си път, изживяваш си го ти.- Ако днес се уговорим след година пак за интервю, какво бихте искали да пише повече във визитката ви до тогава?- Първо, ако не съм направил добри резултати, сигурно няма да се видим!

Това на шега. Усещам, че имам сили да спечеля фючюрси, имам сили да печеля турнири от Големия шлем. Имам нивото за това, убеден съм. Вярвам в своите възможности и качества.

Menu Title