Скъпи приятели, всеки от нас е имал в живота си не малко различни раздели. Раздяла с любим човек. Раздяла с приятел. Раздяла с любим град или любим дом.
Дори раздяла с родината.Преживял съм много такива раздели – болезнени и тъжни. Наскоро се разделих с една дълго любима – цели 40 години – приятелка. Моята тенис ракета.
Какво ли не съм преживял с нея. Нека се похваля – дори съм бил републикански шампион за ветерани. Дори съм ходил на турнири в чужбина. Играл съм по три часа на корта без почивка.
Тя дълго стоя на тавана в Бургас, обидена и изоставена, след като се оказа, че вече не мога и не бива да тичам.Сега е в сигурни ръце. И това ме утешава.РАНГЛИСТАМоята тенис ракета…
Ето я… Още във сака…Вече трета година вярно във него ме чака…Да я извадя не смеех…
Мислех, че ще се разплача…Уж съм й собственик… Всъщност нищо за нея не знача.Ципът заяде…
Два часа се борих да го отворя.И за какво… Просто исках със нея да си поговоря…И да й кажа, че никак, никак не съм я забравил…
И като стара любовница временно съм я оставил.Мойта ракета „Уилсън“… С нея… Толкова мачове…
Форхенди… Бекхенди… Сервиси… Асове…
Слайзери… Смачове…Ето сега се е кротнала… Милата…
Чака покорно…Ех, дали някога, никога ще я размахам повторно.Взех я в ръката си… Стиснах я…
Тя си мълчи и не пита…Тук… Във кордажа й кръгъл моята младост е скрита.Не само…
В нея беснееше дълго и моята старост.Дива… На пук на смъртта… Моя светла надежда и ярост…
Може би просто е чакала внукът ми днес да порасне.Давам я… Нека я вземе… Може би тя ще му пасне…
Моята тенис ракета… Амбициозна и чиставреме е пак да се върне чрез него в онази ранглиста.Автор: Недялко ЙордановСнимка: Личен архив, Недялко Йорданов
