Полина Трифонова спечели за рекордния пети път титлата от Международния фестивал по тенис на маса в Албена на 30 юли. Съдбата на 25-годишната спортистка е много сложна. Родена е в България, живяла е в Донецк и върнала се тук, заради войната. Трифонова е била европейска шампионка за кадетки и девойки с отбора на Украйна, а тази година стана държавна вицешампионка на България.
Ето какво разказа тя за своя живот и кариера пред Tennis24.bg.- Полина, разкажи ни повече за себе си, къде си родена, защо си живяла в Украйна и защо си отново в България?- Родена съм в България, в град Кубрат.
Там съм живяла до 9-годишна, след което моето семейство се премества да живее в Украйна, град Донецк, понеже баща ми започна там работа. Нямам никаква връзка с Украйна, просто така се случи. Баща ми е българин, майка ми е рускиня от Саратов. – Как се разви талантът ти в Украйна, при кого си тренирала, какво си постигнала там?
По какво се различаваха заниманията от тези в България?- Започнах да тренирам тенис на маса вече в Донецк. Първият ми треньор се казваше Григорий Салахутдинов. Започнах на 9 години и изобщо не ми харесваше отначало, но продължавах да ходя на тренировки, за да не разстройвам баща ми.
Аз знаех, че той много искаше дъщеря му да играе тенис. Той е любител, играл е в армията, но много обича този спорт. Когато бях на 10 отидох на първите си състезания, където при 12-годишните заех трето място. Оттогава не можеха да ме изкарат от залата.
Аз винаги идвах по-рано от всички на тренировка и си заминавах последна. Имам спомен, че съм плакала, когато свършваше тренировката, понеже следващата беше чак утре. В Донецк нямахме отделна зала за тенис на маса. Тренирахме в един университет и в едно училище.
Часовете ни бяха ограничени. Коренната разлика между тренировките в Украйна и България е дисциплината. Приех гражданството на Украйна, за да мога да играя за националния отбор. Два пъти станах европейска шампионка за кадетки и девойки със състава на Украйна.
Когато станах на 18 години дойде време да решавам за кой национален отбор да играя. В Украйна ми казаха, че няма да мога да тренирам с тях, ако избера България. Тогава нямах намерение да се връщам тук, затова изборът ми беше ясен.
